16 feb 2020, 9:47  

Алиса - от преди

  Poesía » Otra
562 4 5

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.

 

А разумът ми знае, че е рано,
черешите ще цъфнат през април,
но мами ме небето, разлюляно
и облакът - с очакване препил.

 

Раздавам щедро зимните недели,
остатъци от зима - не била.
Политам с вик, след лястовици бели,
от дъх на люляк шия си крила.

 

Опитва се мъглата, да ме върне,
нозе оплита, ланшен къпинак.
Опитва пролетта ми да превърне,
в дъждовно-депресивен, черен знак.

 

С очи от дъжд капчукът ми намига,
потайни трели сребърни реди.
Той знае - лудост мартенска пристига...
И с нея съм  Алиса - от преди...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...