16 февр. 2020 г., 09:47  

Алиса - от преди

567 4 5

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.

 

А разумът ми знае, че е рано,
черешите ще цъфнат през април,
но мами ме небето, разлюляно
и облакът - с очакване препил.

 

Раздавам щедро зимните недели,
остатъци от зима - не била.
Политам с вик, след лястовици бели,
от дъх на люляк шия си крила.

 

Опитва се мъглата, да ме върне,
нозе оплита, ланшен къпинак.
Опитва пролетта ми да превърне,
в дъждовно-депресивен, черен знак.

 

С очи от дъжд капчукът ми намига,
потайни трели сребърни реди.
Той знае - лудост мартенска пристига...
И с нея съм  Алиса - от преди...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...