Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.
А разумът ми знае, че е рано,
черешите ще цъфнат през април,
но мами ме небето, разлюляно
и облакът - с очакване препил.
Раздавам щедро зимните недели,
остатъци от зима - не била.
Политам с вик, след лястовици бели,
от дъх на люляк шия си крила.
Опитва се мъглата, да ме върне,
нозе оплита, ланшен къпинак.
Опитва пролетта ми да превърне,
в дъждовно-депресивен, черен знак.
С очи от дъжд капчукът ми намига,
потайни трели сребърни реди.
Той знае - лудост мартенска пристига...
И с нея съм Алиса - от преди...
© Надежда Ангелова Все права защищены