Feb 16, 2020, 9:47 AM  

Алиса - от преди

  Poetry » Other
561 4 5

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.

 

А разумът ми знае, че е рано,
черешите ще цъфнат през април,
но мами ме небето, разлюляно
и облакът - с очакване препил.

 

Раздавам щедро зимните недели,
остатъци от зима - не била.
Политам с вик, след лястовици бели,
от дъх на люляк шия си крила.

 

Опитва се мъглата, да ме върне,
нозе оплита, ланшен къпинак.
Опитва пролетта ми да превърне,
в дъждовно-депресивен, черен знак.

 

С очи от дъжд капчукът ми намига,
потайни трели сребърни реди.
Той знае - лудост мартенска пристига...
И с нея съм  Алиса - от преди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...