Feb 16, 2020, 9:47 AM  

Алиса - от преди

  Poetry » Other
559 4 5

Сънувам март - разрошен и разгърден,
с гнезда на птици в синята коса
и луд южняк. Копнеж един - предсърден...
Черешов цвят, зелени чудеса.

 

А разумът ми знае, че е рано,
черешите ще цъфнат през април,
но мами ме небето, разлюляно
и облакът - с очакване препил.

 

Раздавам щедро зимните недели,
остатъци от зима - не била.
Политам с вик, след лястовици бели,
от дъх на люляк шия си крила.

 

Опитва се мъглата, да ме върне,
нозе оплита, ланшен къпинак.
Опитва пролетта ми да превърне,
в дъждовно-депресивен, черен знак.

 

С очи от дъжд капчукът ми намига,
потайни трели сребърни реди.
Той знае - лудост мартенска пристига...
И с нея съм  Алиса - от преди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...