Стоя и мисля пушейки цигара
пред мен е само чашата една
бутилката отворена и стара
със вино тежко в своите недра
И самотата тегнеща в безкрая
отеква тя без звук във тишината
оставайки единствена накрая
и нея търси и ламти душата ми
Живея със бутилката една
и стига ми, не ми е тъжно сякаш
но все едно живея със смъртта
и тук стоя във ъгъла и чакам