Алкохол- по Маргьорит Дюрас

Poetry » Philosophical, Other

612 0 0

Стоя и мисля пушейки цигара

пред мен е само чашата една

бутилката отворена и стара

със вино тежко в своите недра

И самотата тегнеща в безкрая

отеква тя без звук във тишината

оставайки единствена накрая

и нея търси и ламти душата ми

Живея със бутилката една

и стига ми, не ми е тъжно сякаш

но все едно живея със смъртта

и тук стоя във ъгъла и чакам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0