Алкохол- по Маргьорит Дюрас

Poetry » Philosophical, Other

613 0 0

Стоя и мисля пушейки цигара

пред мен е само чашата една

бутилката отворена и стара

със вино тежко в своите недра

И самотата тегнеща в безкрая

отеква тя без звук във тишината

оставайки единствена накрая

и нея търси и ламти душата ми

Живея със бутилката една

и стига ми, не ми е тъжно сякаш

но все едно живея със смъртта

и тук стоя във ъгъла и чакам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0