Алкохол- по Маргьорит Дюрас

Poetry » Philosophical, Other

604 0 0

Стоя и мисля пушейки цигара

пред мен е само чашата една

бутилката отворена и стара

със вино тежко в своите недра

И самотата тегнеща в безкрая

отеква тя без звук във тишината

оставайки единствена накрая

и нея търси и ламти душата ми

Живея със бутилката една

и стига ми, не ми е тъжно сякаш

но все едно живея със смъртта

и тук стоя във ъгъла и чакам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0