14 jun 2007, 10:37

Амфибрахийно-реторично

  Poesía
1.1K 0 6
 

     АМФИБРАХИЙНО-РЕТОРИЧНО


Когато достигнем пределната точка

и филмът житейски пред взора премине,

ще търсим ли трескаво малка отсрочка

или ще се втурнем в полетата фини?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На първо време - към астралния свят, Витания.
  • Добреее...!!!Накъде ли?!
    ...
    поздрав!
  • Трябва да се позамисляме от време на време, ria. Нали по мисленето се отличаваме от животните - поне така казват.
  • Много интересно... Замисляш...
  • О, аз отдавна съм готов да се втурна в отвъдните светове, но онези отгоре не искат да ме приберат. А други, достигнали пределната точка, се стискат за земния живот като за златно кюлче. Каква ирония...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...