14 jun 2007, 10:37

Амфибрахийно-реторично

  Poesía
1.1K 0 6
 

     АМФИБРАХИЙНО-РЕТОРИЧНО


Когато достигнем пределната точка

и филмът житейски пред взора премине,

ще търсим ли трескаво малка отсрочка

или ще се втурнем в полетата фини?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • На първо време - към астралния свят, Витания.
  • Добреее...!!!Накъде ли?!
    ...
    поздрав!
  • Трябва да се позамисляме от време на време, ria. Нали по мисленето се отличаваме от животните - поне така казват.
  • Много интересно... Замисляш...
  • О, аз отдавна съм готов да се втурна в отвъдните светове, но онези отгоре не искат да ме приберат. А други, достигнали пределната точка, се стискат за земния живот като за златно кюлче. Каква ирония...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...