Амфибрахийно-реторично
АМФИБРАХИЙНО-РЕТОРИЧНО
Когато достигнем пределната точка
и филмът житейски пред взора премине,
ще търсим ли трескаво малка отсрочка
или ще се втурнем в полетата фини?
© Атанас Димитров All rights reserved.
Jun 14, 2007, 10:37 AM
Comments
Comments
-
-
-
Трябва да се позамисляме от време на време, ria. Нали по мисленето се отличаваме от животните - поне така казват.
-
-
О, аз отдавна съм готов да се втурна в отвъдните светове, но онези отгоре не искат да ме приберат. А други, достигнали пределната точка, се стискат за земния живот като за златно кюлче. Каква ирония...
Editor's choice
Ти 🇧🇬
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Апостоле! 🇧🇬
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Разплитане на тишините 🇧🇬
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
