14 июн. 2007 г., 10:37

Амфибрахийно-реторично

1K 0 6
 

     АМФИБРАХИЙНО-РЕТОРИЧНО


Когато достигнем пределната точка

и филмът житейски пред взора премине,

ще търсим ли трескаво малка отсрочка

или ще се втурнем в полетата фини?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На първо време - към астралния свят, Витания.
  • Добреее...!!!Накъде ли?!
    ...
    поздрав!
  • Трябва да се позамисляме от време на време, ria. Нали по мисленето се отличаваме от животните - поне така казват.
  • Много интересно... Замисляш...
  • О, аз отдавна съм готов да се втурна в отвъдните светове, но онези отгоре не искат да ме приберат. А други, достигнали пределната точка, се стискат за земния живот като за златно кюлче. Каква ирония...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...