13 ago 2010, 18:09

Ампутация на илюзии

  Poesía
1.2K 0 13

В деня, във който свърши любовта,

очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.

И ще покрият всичко с непрогледен мрак.

Земята и небето ще са катакомби.

Светът ще ври по крайчеца на мислите,

а думите ще сеят черни бури.

Ще седна на отчаян кръстопът

да чакам черната вода да мине –

ще хвърля в нея всичките илюзии

за белите крила на птиците.

Ще хвана път, да ме отвежда към земя,

в която всичко е до корените мое.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...