13 ago 2010, 18:09

Ампутация на илюзии

  Poesía
1.2K 0 13

В деня, във който свърши любовта,

очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.

И ще покрият всичко с непрогледен мрак.

Земята и небето ще са катакомби.

Светът ще ври по крайчеца на мислите,

а думите ще сеят черни бури.

Ще седна на отчаян кръстопът

да чакам черната вода да мине –

ще хвърля в нея всичките илюзии

за белите крила на птиците.

Ще хвана път, да ме отвежда към земя,

в която всичко е до корените мое.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...