13.08.2010 г., 18:09

Ампутация на илюзии

1.2K 0 13

В деня, във който свърши любовта,

очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.

И ще покрият всичко с непрогледен мрак.

Земята и небето ще са катакомби.

Светът ще ври по крайчеца на мислите,

а думите ще сеят черни бури.

Ще седна на отчаян кръстопът

да чакам черната вода да мине –

ще хвърля в нея всичките илюзии

за белите крила на птиците.

Ще хвана път, да ме отвежда към земя,

в която всичко е до корените мое.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...