В деня, във който свърши любовта,
очите ми ще се взривят - две бомби ядрени.
И ще покрият всичко с непрогледен мрак.
Земята и небето ще са катакомби.
Светът ще ври по крайчеца на мислите,
а думите ще сеят черни бури.
Ще седна на отчаян кръстопът
да чакам черната вода да мине –
ще хвърля в нея всичките илюзии
за белите крила на птиците.
Ще хвана път, да ме отвежда към земя,
в която всичко е до корените мое.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
