6 feb 2021, 16:50  

Ангели без пенсионни вноски

800 6 12

 

АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ

 

Безформени и вече уморени,

надмогнали стремеж и суета,

те дремят пред екраните без време.

Но знам, че нощем никнат им крила.

 

Таванските прозорчета отварят –

политат над градинките в града.

Безплътни, неопитомени старци

потъват в здрача синкав без следа.

 

Ненужни ли са вече, непотребни,

забравени от внуци и деца,

щом в дните им – безцветни и безхлебни,

валят емотиконени сърца?

 

За ангели без пенсионни вноски

едва ли има място на света.

Обрушени с дъждовните откоси

перата им потъват сред калта.

 

Дали защото в локвите просветват                

сълзи – като след проигран облог,        

един от тях си е прибрал крилете,

покой подирил в дланите на Бог?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Рано или късно - всеки усеща тежестта на крилата си.Дано да имаме мъдростта да им дадем сила за размах в аспектите на Живота,преди да са намерили последен покой!Хареса ми стиха ти!Честит празник!
  • Тежък стих!
  • Жестоката истина....
    Спира дъха!
    Честит Имен Ден, Вале!🌹
  • Честит имен ден, Валенце!
  • Тъжната действителност...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...