6.02.2021 г., 16:50  

Ангели без пенсионни вноски

796 6 12

 

АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ

 

Безформени и вече уморени,

надмогнали стремеж и суета,

те дремят пред екраните без време.

Но знам, че нощем никнат им крила.

 

Таванските прозорчета отварят –

политат над градинките в града.

Безплътни, неопитомени старци

потъват в здрача синкав без следа.

 

Ненужни ли са вече, непотребни,

забравени от внуци и деца,

щом в дните им – безцветни и безхлебни,

валят емотиконени сърца?

 

За ангели без пенсионни вноски

едва ли има място на света.

Обрушени с дъждовните откоси

перата им потъват сред калта.

 

Дали защото в локвите просветват                

сълзи – като след проигран облог,        

един от тях си е прибрал крилете,

покой подирил в дланите на Бог?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рано или късно - всеки усеща тежестта на крилата си.Дано да имаме мъдростта да им дадем сила за размах в аспектите на Живота,преди да са намерили последен покой!Хареса ми стиха ти!Честит празник!
  • Тежък стих!
  • Жестоката истина....
    Спира дъха!
    Честит Имен Ден, Вале!🌹
  • Честит имен ден, Валенце!
  • Тъжната действителност...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...