6.02.2021 г., 16:50  

Ангели без пенсионни вноски

797 6 12

 

АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ

 

Безформени и вече уморени,

надмогнали стремеж и суета,

те дремят пред екраните без време.

Но знам, че нощем никнат им крила.

 

Таванските прозорчета отварят –

политат над градинките в града.

Безплътни, неопитомени старци

потъват в здрача синкав без следа.

 

Ненужни ли са вече, непотребни,

забравени от внуци и деца,

щом в дните им – безцветни и безхлебни,

валят емотиконени сърца?

 

За ангели без пенсионни вноски

едва ли има място на света.

Обрушени с дъждовните откоси

перата им потъват сред калта.

 

Дали защото в локвите просветват                

сълзи – като след проигран облог,        

един от тях си е прибрал крилете,

покой подирил в дланите на Бог?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рано или късно - всеки усеща тежестта на крилата си.Дано да имаме мъдростта да им дадем сила за размах в аспектите на Живота,преди да са намерили последен покой!Хареса ми стиха ти!Честит празник!
  • Тежък стих!
  • Жестоката истина....
    Спира дъха!
    Честит Имен Ден, Вале!🌹
  • Честит имен ден, Валенце!
  • Тъжната действителност...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...