Feb 6, 2021, 4:50 PM  

Ангели без пенсионни вноски

795 6 12

 

АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ

 

Безформени и вече уморени,

надмогнали стремеж и суета,

те дремят пред екраните без време.

Но знам, че нощем никнат им крила.

 

Таванските прозорчета отварят –

политат над градинките в града.

Безплътни, неопитомени старци

потъват в здрача синкав без следа.

 

Ненужни ли са вече, непотребни,

забравени от внуци и деца,

щом в дните им – безцветни и безхлебни,

валят емотиконени сърца?

 

За ангели без пенсионни вноски

едва ли има място на света.

Обрушени с дъждовните откоси

перата им потъват сред калта.

 

Дали защото в локвите просветват                

сълзи – като след проигран облог,        

един от тях си е прибрал крилете,

покой подирил в дланите на Бог?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Йотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рано или късно - всеки усеща тежестта на крилата си.Дано да имаме мъдростта да им дадем сила за размах в аспектите на Живота,преди да са намерили последен покой!Хареса ми стиха ти!Честит празник!
  • Тежък стих!
  • Жестоката истина....
    Спира дъха!
    Честит Имен Ден, Вале!🌹
  • Честит имен ден, Валенце!
  • Тъжната действителност...

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....