АНГЕЛИ БЕЗ ПЕНСИОННИ ВНОСКИ
Безформени и вече уморени,
надмогнали стремеж и суета,
те дремят пред екраните без време.
Но знам, че нощем никнат им крила.
Таванските прозорчета отварят –
политат над градинките в града.
Безплътни, неопитомени старци
потъват в здрача синкав без следа.
Ненужни ли са вече, непотребни,
забравени от внуци и деца,
щом в дните им – безцветни и безхлебни, ...