3 dic 2018, 12:59

Ангелите не умират

  Poesía » Otra
979 1 2

Те, ангелите, рано си отиват,

изтляли сякаш в земния си път,

ала места в сърцата ни намират,

и там остават вечно да горят.

Веднъж докосне ли душата ти,

пресякъл е живота ти на две,

той, ангелът, огрява с добротата си,

от нея ще остави и във теб.

Те, ангелите, рано си отиват,

ала в сърцата ни завинаги горят,

те, ангелите, не умират,

завършват само земния си път...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Първолета Илиева Todos los derechos reservados

Понякога живота ни пресичат хора които го променят завинаги. Оставят отпечатъка на доброто и продължават да светят дори когато вече не са сред нас. Един такъв ангел завинаги, ще живее в сърцето ми.

Comentarios

Comentarios

  • Аз...знам за какво говориш...
  • Каква била разликата между ангелите и хората - че при ангелите повечето е отвътре, а при хората повечето е отвън

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...