Dec 3, 2018, 12:59 PM

Ангелите не умират

  Poetry » Other
983 1 2

Те, ангелите, рано си отиват,

изтляли сякаш в земния си път,

ала места в сърцата ни намират,

и там остават вечно да горят.

Веднъж докосне ли душата ти,

пресякъл е живота ти на две,

той, ангелът, огрява с добротата си,

от нея ще остави и във теб.

Те, ангелите, рано си отиват,

ала в сърцата ни завинаги горят,

те, ангелите, не умират,

завършват само земния си път...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Първолета Илиева All rights reserved.

Понякога живота ни пресичат хора които го променят завинаги. Оставят отпечатъка на доброто и продължават да светят дори когато вече не са сред нас. Един такъв ангел завинаги, ще живее в сърцето ми.

Comments

Comments

  • Аз...знам за какво говориш...
  • Каква била разликата между ангелите и хората - че при ангелите повечето е отвътре, а при хората повечето е отвън

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...