5 feb 2015, 21:24

Ангелски песнопения

  Poesía
1.4K 0 3

Ангелски песнопения

На кого днес е в служба
най-високото "Седмо небе"?
И кому ли слугуват -
толко ангели с чисти криле?

Де да бях и аз бял -
ялов камък с цвят на яйце.
Сгушен в свойте пера,
да не чувствам отвътре сърце.

Този дар е жесток!...
и усещам, че нещо му куца.
Бих го върнал на Бог,
но съм падащ - халеева буца.

Като стар календар -
аз не мога и ден да измоля.
От часовник по-стар -
тръгвам, спирам - по моя си воля.

Във кръвта с химикал -
маниашки напирам да пиша.
Толко нефт съм изял...
че се паля от всяка въздишка!

Яхнал смога нечист -
със катранени рани рисувам,
върху белия лист -
пържа мазни души, а гладувам.

Паднал ангел съм аз -
срещу дяволи в Ада изправен.
Със фалцет на герак -
се опитвам да бъда забавен.

Идеалното зло
разпределя по "Тайни вечери" -
кръв от Сина, месо...
неугодни на Бог далавери.

Дайте прибор пред мен! -
огладнял пацифизма бледнее.
Злобно гледам фламбето -
още диша... сърцето на Змея.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Борисов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    Талант е да опишеш с думи действителността и да изявиш човешката си позиция по човешки!
  • Поздрави, дяволче
  • Чудесно написано, истинско и докосващо! Колко тъжно до тази красота да
    продължава да ни застрашава побеснелия змей и ние да сме безсилни!
    Нима всички са глухи за Божия глас?
    Поздрав за прекрасната тема. Ведър ден!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...