Ангелски песнопения
Ангелски песнопения
На кого днес е в служба
най-високото "Седмо небе"?
И кому ли слугуват -
толко ангели с чисти криле?
Де да бях и аз бял -
ялов камък с цвят на яйце.
Сгушен в свойте пера,
да не чувствам отвътре сърце.
Този дар е жесток!...
и усещам, че нещо му куца.
Бих го върнал на Бог,
но съм падащ - халеева буца.
Като стар календар -
аз не мога и ден да измоля.
От часовник по-стар -
тръгвам, спирам - по моя си воля.
Във кръвта с химикал -
маниашки напирам да пиша.
Толко нефт съм изял...
че се паля от всяка въздишка!
Яхнал смога нечист -
със катранени рани рисувам,
върху белия лист -
пържа мазни души, а гладувам.
Паднал ангел съм аз -
срещу дяволи в Ада изправен.
Със фалцет на герак -
се опитвам да бъда забавен.
Идеалното зло
разпределя по "Тайни вечери" -
кръв от Сина, месо...
неугодни на Бог далавери.
Дайте прибор пред мен! -
огладнял пацифизма бледнее.
Злобно гледам фламбето -
още диша... сърцето на Змея.
© Борис Борисов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздрави, дяволче
-
Чудесно написано, истинско и докосващо! Колко тъжно до тази красота да
продължава да ни застрашава побеснелия змей и ние да сме безсилни!
Нима всички са глухи за Божия глас?
Поздрав за прекрасната тема. Ведър ден!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Талант е да опишеш с думи действителността и да изявиш човешката си позиция по човешки!