27 nov 2008, 12:48

Анонимна

  Poesía
1.3K 0 11
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!

Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.

Не ме е страх да бъда и различна,

а някой "луда" би ме назовал.

Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.

Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.

Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....