Анонимна
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.
Не ме е страх да бъда и различна,
умира в него, без да е живял.
Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.
Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.
Не ме е страх да бъда и различна,
а някой "луда" би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,умира в него, без да е живял.
Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.
Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
