Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!
Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.
Не ме е страх да бъда и различна,
а някой "луда" би ме назовал.
Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял. ...