Nov 27, 2008, 12:48 PM

Анонимна

  Poetry
1.3K 0 11
Не ме е страх да бъда анонимна -
безименни сме всички пред смъртта.
Нима съдбата, идваща незримо,
тревожи се за хорски имена?!

Не ме е страх да бродя в тъмнината -
очите ми ще свикнат без фенер.
По-светла и от слънчева позлата
е вярата, живееща у мен.

Не ме е страх да бъда и различна,

а някой "луда" би ме назовал.

Светът се дави в жалко безразличие,
умира в него, без да е живял.

Не ме е страх със себе си да споря,
във вените си нося светъл грях.
Сърцето ми със собствен глас говори,
на неговите истини се спрях.

Щастлива съм, че нямам гръмко име -
от хаоса вселенски - шепа прах.
Момичето у мен да не умира
се моля - от това ще ме е страх.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вики All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...