30 oct 2023, 3:51  

Анти Хамлет

  Poesía
619 10 7

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.

Запитай се сега: Умира ли
невидимата сянка - призрак жив...?
Поробените силуети не кремират ли
последен лъч от всеки здрач ръждив...?

Небето не е до коляно!
Удавен в черната космическа река,
напипваш пулса си припряно,
щом мойрите те отрекат.

Звезди мистични - шпионките на Бога!
През тях те гледа Аргус(ът) стоок.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
мигът преражда се в палач жесток.

И ти си само малка буболечка
върху екрана сив на вечността,
така и не открила остра клечка -
свободната й воля за смъртта!
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поздравления, Младене!
    Дали сме истински без бъдеще?! Ще бъдем ли без осъзнаване на житейските истини?!
    Прекрасен стих!
  • Когато животът е поставен върху лизвието на меча,значи Арес отново пирува!
    Всичко останало зависи от небето,то "не е до коляно"!
    Стихотворението е едно предупреждение по време на антракта между въведението и фабулата на човешката трагедия,която е убийствена и непредсказуема.
    Нима ще допуснем (Армагедон) Боговете да решават съдбата ни?
    Това е един отчаян зов за разум,който е на брега на отчаянието.
    Специални поздрави, Младен!
    Бог да пази България!🙏
  • Болезнени прозрения за човешкото съществуване! Отново прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Благодаря ви за вниманието.
    Бог да ви благослови!

    Поздрав и успешна седмица!:

    https://www.youtube.com/watch?v=lnHHlD9Tp_Q
  • Наистина нечовешка е поезията ти, Младене!
    Изпитвам истинско удоволствие от всеки стих!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...