30 окт. 2023 г., 03:51  

Анти Хамлет

618 10 7

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.

Запитай се сега: Умира ли
невидимата сянка - призрак жив...?
Поробените силуети не кремират ли
последен лъч от всеки здрач ръждив...?

Небето не е до коляно!
Удавен в черната космическа река,
напипваш пулса си припряно,
щом мойрите те отрекат.

Звезди мистични - шпионките на Бога!
През тях те гледа Аргус(ът) стоок.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
мигът преражда се в палач жесток.

И ти си само малка буболечка
върху екрана сив на вечността,
така и не открила остра клечка -
свободната й воля за смъртта!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздравления, Младене!
    Дали сме истински без бъдеще?! Ще бъдем ли без осъзнаване на житейските истини?!
    Прекрасен стих!
  • Когато животът е поставен върху лизвието на меча,значи Арес отново пирува!
    Всичко останало зависи от небето,то "не е до коляно"!
    Стихотворението е едно предупреждение по време на антракта между въведението и фабулата на човешката трагедия,която е убийствена и непредсказуема.
    Нима ще допуснем (Армагедон) Боговете да решават съдбата ни?
    Това е един отчаян зов за разум,който е на брега на отчаянието.
    Специални поздрави, Младен!
    Бог да пази България!🙏
  • Болезнени прозрения за човешкото съществуване! Отново прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Благодаря ви за вниманието.
    Бог да ви благослови!

    Поздрав и успешна седмица!:

    https://www.youtube.com/watch?v=lnHHlD9Tp_Q
  • Наистина нечовешка е поезията ти, Младене!
    Изпитвам истинско удоволствие от всеки стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...