30.10.2023 г., 3:51  

Анти Хамлет

623 10 7

"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.

Запитай се сега: Умира ли
невидимата сянка - призрак жив...?
Поробените силуети не кремират ли
последен лъч от всеки здрач ръждив...?

Небето не е до коляно!
Удавен в черната космическа река,
напипваш пулса си припряно,
щом мойрите те отрекат.

Звезди мистични - шпионките на Бога!
През тях те гледа Аргус(ът) стоок.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
мигът преражда се в палач жесток.

И ти си само малка буболечка
върху екрана сив на вечността,
така и не открила остра клечка -
свободната й воля за смъртта!
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поздравления, Младене!
    Дали сме истински без бъдеще?! Ще бъдем ли без осъзнаване на житейските истини?!
    Прекрасен стих!
  • Когато животът е поставен върху лизвието на меча,значи Арес отново пирува!
    Всичко останало зависи от небето,то "не е до коляно"!
    Стихотворението е едно предупреждение по време на антракта между въведението и фабулата на човешката трагедия,която е убийствена и непредсказуема.
    Нима ще допуснем (Армагедон) Боговете да решават съдбата ни?
    Това е един отчаян зов за разум,който е на брега на отчаянието.
    Специални поздрави, Младен!
    Бог да пази България!🙏
  • Болезнени прозрения за човешкото съществуване! Отново прекрасен стих! Поздравления, Поете!
  • Благодаря ви за вниманието.
    Бог да ви благослови!

    Поздрав и успешна седмица!:

    https://www.youtube.com/watch?v=lnHHlD9Tp_Q
  • Наистина нечовешка е поезията ти, Младене!
    Изпитвам истинско удоволствие от всеки стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...