Анти Хамлет
"Да бъдеш или да не бъдеш?" -
Къде е тук въпросът...?
Дали си истински, без бъдеще,
когато към пръстта те понесат.
Запитай се сега: Умира ли
невидимата сянка - призрак жив...?
Поробените силуети не кремират ли
последен лъч от всеки здрач ръждив...?
Небето не е до коляно!
Удавен в черната космическа река,
напипваш пулса си припряно,
щом мойрите те отрекат.
Звезди мистични - шпионките на Бога!
През тях те гледа Аргус(ът) стоок.
Расте в сърцето земетръсната тревога,
мигът преражда се в палач жесток.
И ти си само малка буболечка
върху екрана сив на вечността,
така и не открила остра клечка -
свободната й воля за смъртта!
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Когато животът е поставен върху лизвието на меча,значи Арес отново пирува!
Всичко останало зависи от небето,то "не е до коляно"!
Стихотворението е едно предупреждение по време на антракта между въведението и фабулата на човешката трагедия,която е убийствена и непредсказуема.
Нима ще допуснем (Армагедон) Боговете да решават съдбата ни?
Това е един отчаян зов за разум,който е на брега на отчаянието.
Специални поздрави, Младен!
Бог да пази България!🙏 -
Болезнени прозрения за човешкото съществуване! Отново прекрасен стих! Поздравления, Поете!
-
Благодаря ви за вниманието.
Бог да ви благослови!
Поздрав и успешна седмица!:
https://www.youtube.com/watch?v=lnHHlD9Tp_Q -
Наистина нечовешка е поезията ти, Младене!
Изпитвам истинско удоволствие от всеки стих! -
"И ти си само малка буболечка
върху екрана сив на вечността,
така и не открила остра клечка -
свободната й воля за смъртта!"
Еха, Младене.... Финалът ти пронизва - копие, на чиито връх се побира свободният избор! Често заставаме на такъв връх... Права е Бела - нечовешка поезия!!! -
"мигът преражда се в палач жесток."
Прекрасна творба, преобръща мисленето за живота!
Благодаря за удоволствието от прочетеното, Младене! -
Изяден от буболечка, Човекът се превръща в принц!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Дали сме истински без бъдеще?! Ще бъдем ли без осъзнаване на житейските истини?!
Прекрасен стих!