28 ene 2021, 8:31

Антонимия 

  Poesía
791 8 13

 

 

Има начало… има и край.

Безкрайна е само вселената.

 

Има бяло… има и черно.

Дъгата е само най-цветната.

 

Има усмивка… има печал.

Между тях е палитра от чувства.

 

Има победа… има провал.

Между тях животът се случва.

 

Има земя… има небе.

Между тях душата пътува.

 

Има любов… има сърце.

В тях Бог съществува.

© Ангелина Стойчева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, че се отби и остави коментар, Иване! Лек ден ти желая!
  • Така е, поздравления!
  • Много ти благодаря, Калине!
  • Невероятно е! Наистина си Ангел, Ина! Благодаря ти, че сподели с нас това вълшебство!
  • Благодаря, Валя!
  • Много е хубав🥰
  • Красимире, Миг, Юри и Младене! Момчета, благодаря ви, че поставихте скромното ми стихче в папките си “Любими”. Признателна съм ви!!!
  • Скити, благодаря ти от сърце!!!
  • Младене, приеми най-искрените ми благодарности за коментара на стихчето ми!!!
  • Митко, много ти благодаря за коментара! Направи ме много щастлива с последното си изречение! Благодаря ти от сърце!!!
  • Ани, много проникновено и написано по прекрасен начин!
    Поздрав!
  • Изумен съм, че този прекрасен стих почти не е коментиран. До настоящия момент нямах право на коментари и това е единствената причина за отсъствието ми в това коментарно поле. С тези бинарни противопоставяния /като при Клод Леви-Строс/ е казано много, а още и за онова, което е между тях:

    "Има земя… има небе.
    Между тях душата пътува.

    Има любов… има сърце.
    В тях Бог съществува."

    Поздравление, Ангелина!
  • Целият път на човека у тук в странстванията му между опозиционните двойки, чието опознаване е човешкият път към познанието, а във финала посочваш най-важната истина, че в основата на човешкия живот и на цялата Вселена е заложен принципът на любовта. Благодаря за мъдростта и проникновението!
Propuestas
: ??:??