2 oct 2022, 11:52  

Апел

  Poesía » Civil
714 2 0

Апел

 

По мотиви от филма "Двама мъже в града"

В главните роли: Жан Габен и Ален Делон

 

Очите ми са пълни с тъга и надежда,

защото винаги честните страдат.

И дори погледа често да свеждат

пак продължават да ги нападат.

 

Не е честно така, не трябва да бива

виновникът не е вечно виновен.

Съдбата не трябва да е мрачна и сива,

не може светът да е толкоз лъжовен.

 

Гледах един филм и сега ще ви кажа

за един мъж изгубил години в затвора.

И когато е на свобода пак има стража,

и пак пълни със съмнения хора.

 

А него го дърпат и настояще, и минало,

но той не иска да повтаря същите грешки.

Каквото и лошо преди да е имало

вече животът върви по човешки.

 

Но как да живее спокойно и честно,

когато властта отново е СЪДНИК?

И нищо вече не е толкова лесно,

защото на челото му пише: ПРЕСТЪПНИК!

 

И често злото е облечено с власт,

а на властта се има пълно доверие.

И няма да има добра втора част,

защото хората живеят с безверие.

 

Жалко, че само човекът умира,

когато е избрал да е честен.

А отстрани си гледат сеира

и случаят става известен.

 

И на гилотината, където остава

за последен път главата я свежда.

Страхува се, но не се оправдава

и в очите му няма надежда.

 

Това е историята, но я има сред хората

и днес силно пред вас апелирам!

Ако разкаялият се иска опората,

коя съм аз да го спирам?

 

Коя съм аз, а вие кои сте,

че да се правим на по-големи от Бога?

Нима душите на всички са чисти

и да искам да вярвам, не мога?!

 

Бъдете лъч светлина в тъмнината

и ако трябва, малко мислете.

За справедливост и мир на земята

заедно с доброто вървете.

 

 

24.05.2022 г.

гр. Ракитово

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Айлин Мустафа Еврен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...