2.10.2022 г., 11:52  

Апел

712 2 0

Апел

 

По мотиви от филма "Двама мъже в града"

В главните роли: Жан Габен и Ален Делон

 

Очите ми са пълни с тъга и надежда,

защото винаги честните страдат.

И дори погледа често да свеждат

пак продължават да ги нападат.

 

Не е честно така, не трябва да бива

виновникът не е вечно виновен.

Съдбата не трябва да е мрачна и сива,

не може светът да е толкоз лъжовен.

 

Гледах един филм и сега ще ви кажа

за един мъж изгубил години в затвора.

И когато е на свобода пак има стража,

и пак пълни със съмнения хора.

 

А него го дърпат и настояще, и минало,

но той не иска да повтаря същите грешки.

Каквото и лошо преди да е имало

вече животът върви по човешки.

 

Но как да живее спокойно и честно,

когато властта отново е СЪДНИК?

И нищо вече не е толкова лесно,

защото на челото му пише: ПРЕСТЪПНИК!

 

И често злото е облечено с власт,

а на властта се има пълно доверие.

И няма да има добра втора част,

защото хората живеят с безверие.

 

Жалко, че само човекът умира,

когато е избрал да е честен.

А отстрани си гледат сеира

и случаят става известен.

 

И на гилотината, където остава

за последен път главата я свежда.

Страхува се, но не се оправдава

и в очите му няма надежда.

 

Това е историята, но я има сред хората

и днес силно пред вас апелирам!

Ако разкаялият се иска опората,

коя съм аз да го спирам?

 

Коя съм аз, а вие кои сте,

че да се правим на по-големи от Бога?

Нима душите на всички са чисти

и да искам да вярвам, не мога?!

 

Бъдете лъч светлина в тъмнината

и ако трябва, малко мислете.

За справедливост и мир на земята

заедно с доброто вървете.

 

 

24.05.2022 г.

гр. Ракитово

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....