Апел
По мотиви от филма "Двама мъже в града"
В главните роли: Жан Габен и Ален Делон
Очите ми са пълни с тъга и надежда,
защото винаги честните страдат.
И дори погледа често да свеждат
пак продължават да ги нападат.
Не е честно така, не трябва да бива
виновникът не е вечно виновен.
Съдбата не трябва да е мрачна и сива,
не може светът да е толкоз лъжовен.
Гледах един филм и сега ще ви кажа
за един мъж изгубил години в затвора.
И когато е на свобода пак има стража,
и пак пълни със съмнения хора.
А него го дърпат и настояще, и минало,
но той не иска да повтаря същите грешки.
Каквото и лошо преди да е имало
вече животът върви по човешки.
Но как да живее спокойно и честно,
когато властта отново е СЪДНИК?
И нищо вече не е толкова лесно,
защото на челото му пише: ПРЕСТЪПНИК!
И често злото е облечено с власт,
а на властта се има пълно доверие.
И няма да има добра втора част,
защото хората живеят с безверие.
Жалко, че само човекът умира,
когато е избрал да е честен.
А отстрани си гледат сеира
и случаят става известен.
И на гилотината, където остава
за последен път главата я свежда.
Страхува се, но не се оправдава
и в очите му няма надежда.
Това е историята, но я има сред хората
и днес силно пред вас апелирам!
Ако разкаялият се иска опората,
коя съм аз да го спирам?
Коя съм аз, а вие кои сте,
че да се правим на по-големи от Бога?
Нима душите на всички са чисти
и да искам да вярвам, не мога?!
Бъдете лъч светлина в тъмнината
и ако трябва, малко мислете.
За справедливост и мир на земята
заедно с доброто вървете.
24.05.2022 г.
гр. Ракитово
© Айлин Мустафа Еврен Всички права запазени