Oct 2, 2022, 11:52 AM  

Апел

  Poetry » Civic
713 2 0

Апел

 

По мотиви от филма "Двама мъже в града"

В главните роли: Жан Габен и Ален Делон

 

Очите ми са пълни с тъга и надежда,

защото винаги честните страдат.

И дори погледа често да свеждат

пак продължават да ги нападат.

 

Не е честно така, не трябва да бива

виновникът не е вечно виновен.

Съдбата не трябва да е мрачна и сива,

не може светът да е толкоз лъжовен.

 

Гледах един филм и сега ще ви кажа

за един мъж изгубил години в затвора.

И когато е на свобода пак има стража,

и пак пълни със съмнения хора.

 

А него го дърпат и настояще, и минало,

но той не иска да повтаря същите грешки.

Каквото и лошо преди да е имало

вече животът върви по човешки.

 

Но как да живее спокойно и честно,

когато властта отново е СЪДНИК?

И нищо вече не е толкова лесно,

защото на челото му пише: ПРЕСТЪПНИК!

 

И често злото е облечено с власт,

а на властта се има пълно доверие.

И няма да има добра втора част,

защото хората живеят с безверие.

 

Жалко, че само човекът умира,

когато е избрал да е честен.

А отстрани си гледат сеира

и случаят става известен.

 

И на гилотината, където остава

за последен път главата я свежда.

Страхува се, но не се оправдава

и в очите му няма надежда.

 

Това е историята, но я има сред хората

и днес силно пред вас апелирам!

Ако разкаялият се иска опората,

коя съм аз да го спирам?

 

Коя съм аз, а вие кои сте,

че да се правим на по-големи от Бога?

Нима душите на всички са чисти

и да искам да вярвам, не мога?!

 

Бъдете лъч светлина в тъмнината

и ако трябва, малко мислете.

За справедливост и мир на земята

заедно с доброто вървете.

 

 

24.05.2022 г.

гр. Ракитово

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айлин Мустафа Еврен All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...