27 ene 2015, 20:29

Апел

  Poesía » Civil
559 1 5

Магията в живота никога не спира!

Тя кара всичко да цъфти.

Но също кара и човек да страда -

когато някой с думи и дела го нарани!

Живеем в време тъй размирно...

С войни, убийства и поквара!?

Нима това живот ли е кажи?

Щом някой по земята страда...

Не спрем ли, то лошото множи се.

Превзема нашата земя...

Превръща ни във кучета зловещи-

отнемащи любов и добрина.

Те смърт посяват в черната земя!

Поспрете вижте ни Земята,

превърна се в бунище с много смрад.

Аз знам че можем да прегърнем добротата!

Доброто още си е в нас...

И нека да запазим светлината,

магията на този свят!

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Амин Пламъче!!!Поздрави от сърце!!!
  • Поздрави и от мен, Ачо!
    Хубав стих си ни поднесъл с
    чудесно послание
    "Аз знам че можем да прегърнем добротата!

    Доброто още си е в нас...

    И нека да запазим светлината,

    магията на този свят!"

    Амин!
  • Благодаря и на трима ви!!!
    Таня радвам се че ти е харесъл стиха ми и коментира.За приятелството !!!
    Тони радвам се че си започнала да пишеш отново !благодаря за коментара!Поздрави приятелко!
    Мая за мен е чест когато стихът ми е докостнал нечие душа и поне малко е провокирал неговото съзнание!Радвам се че коментира!Поздрав от сърце!!!
  • Ей, Ачо, къде ходиш?Аз се завърнах и публикувам и вчера и днес - чакат те да ги прочетеш, приятелю...
    Много се радвам, че и ти се завърна!Прочетох много внимателно творбата ти. Разбрах болката ти - болка на България и призива ти за доброта:"И нека да запазим светлината,
    магията на този свят!"
    Поздрав от мене и ведър ден!
  • Можем де прегърнем добротата!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...