27 янв. 2015 г., 20:29

Апел

558 1 5

Магията в живота никога не спира!

Тя кара всичко да цъфти.

Но също кара и човек да страда -

когато някой с думи и дела го нарани!

Живеем в време тъй размирно...

С войни, убийства и поквара!?

Нима това живот ли е кажи?

Щом някой по земята страда...

Не спрем ли, то лошото множи се.

Превзема нашата земя...

Превръща ни във кучета зловещи-

отнемащи любов и добрина.

Те смърт посяват в черната земя!

Поспрете вижте ни Земята,

превърна се в бунище с много смрад.

Аз знам че можем да прегърнем добротата!

Доброто още си е в нас...

И нека да запазим светлината,

магията на този свят!

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Амин Пламъче!!!Поздрави от сърце!!!
  • Поздрави и от мен, Ачо!
    Хубав стих си ни поднесъл с
    чудесно послание
    "Аз знам че можем да прегърнем добротата!

    Доброто още си е в нас...

    И нека да запазим светлината,

    магията на този свят!"

    Амин!
  • Благодаря и на трима ви!!!
    Таня радвам се че ти е харесъл стиха ми и коментира.За приятелството !!!
    Тони радвам се че си започнала да пишеш отново !благодаря за коментара!Поздрави приятелко!
    Мая за мен е чест когато стихът ми е докостнал нечие душа и поне малко е провокирал неговото съзнание!Радвам се че коментира!Поздрав от сърце!!!
  • Ей, Ачо, къде ходиш?Аз се завърнах и публикувам и вчера и днес - чакат те да ги прочетеш, приятелю...
    Много се радвам, че и ти се завърна!Прочетох много внимателно творбата ти. Разбрах болката ти - болка на България и призива ти за доброта:"И нека да запазим светлината,
    магията на този свят!"
    Поздрав от мене и ведър ден!
  • Можем де прегърнем добротата!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...