14 may 2008, 11:35

Апокалипсис

  Poesía
696 0 2

 

 

 

Навънка тежка буря се задава,

светът потънал е в мрак студен

и чака края да пристъпи бавно,

и да разбие техните мечти.

 

Светкавици зловещи!

Раздират дръзко нощното небе.

И хора тичат, деца пищят...

че краят, бавно той настъпва.

 

В небето огнени кълба горят,

земята суха се пропуква,

сгради падат като дъжд...

светът усеща края си жесток.

 

Всеки при семейството си тича,

да останат още миг така -

да забравят разпри и неволи,

да дочакат своята съдба.

 

Светът се срива с всеки час

и погубва всяко зло и нищета,

за да сложи край на всичко старо

и да открие нови пътища за нас!!!

 

 

09.05.2008 година

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...