14 may 2008, 11:35

Апокалипсис

  Poesía
698 0 2

 

 

 

Навънка тежка буря се задава,

светът потънал е в мрак студен

и чака края да пристъпи бавно,

и да разбие техните мечти.

 

Светкавици зловещи!

Раздират дръзко нощното небе.

И хора тичат, деца пищят...

че краят, бавно той настъпва.

 

В небето огнени кълба горят,

земята суха се пропуква,

сгради падат като дъжд...

светът усеща края си жесток.

 

Всеки при семейството си тича,

да останат още миг така -

да забравят разпри и неволи,

да дочакат своята съдба.

 

Светът се срива с всеки час

и погубва всяко зло и нищета,

за да сложи край на всичко старо

и да открие нови пътища за нас!!!

 

 

09.05.2008 година

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радка Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...