Рачето (Радка Йорданова) Рачето (Радка Йорданова)
1 190
May 14, 2008, 11:35 AM

Апокалипсис

  Poetry
693 0 2

 

 

 

Навънка тежка буря се задава,

светът потънал е в мрак студен

и чака края да пристъпи бавно,

и да разбие техните мечти.

 

Светкавици зловещи!

Раздират дръзко нощното небе.

И хора тичат, деца пищят...

че краят, бавно той настъпва.

 

В небето огнени кълба горят,

земята суха се пропуква,

сгради падат като дъжд...

светът усеща края си жесток.

 

Всеки при семейството си тича,

да останат още миг така -

да забравят разпри и неволи,

да дочакат своята съдба.

 

Светът се срива с всеки час

и погубва всяко зло и нищета,

за да сложи край на всичко старо

и да открие нови пътища за нас!!!

 

 

09.05.2008 година

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Йорданова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0