Апокалипсис

14 мая 2008 г., 11:35

Поэзия

540 0 2

Навънка тежка буря се задава,

светът потънал е в мрак студен

и чака края да пристъпи бавно,

и да разбие техните мечти.

Светкавици зловещи!

Раздират дръзко нощното небе.

И хора тичат, деца пищят...

че краят, бавно той настъпва.

В небето огнени кълба горят,

земята суха се пропуква,

сгради падат като дъжд...

светът усеща края си жесток.

Всеки при семейството си тича,

да останат още миг така -

да забравят разпри и неволи,

да дочакат своята съдба.

Светът се срива с всеки час

и погубва всяко зло и нищета,

за да сложи край на всичко старо

и да открие нови пътища за нас!!!

09.05.2008 година

пебълс (Ивелина Цветкова)

2008-05-14T18:26:17+03:00

Хубав стих, написан с много тъга!Поздрав!
janna.53 (Снежана Кръстанова-Иванова)

2008-05-14T13:37:53+03:00

Защо такава тъга има в душата ти, мила ?Млада си,светът е пред теб.Стихът ти е хубав, но ме натъжи.
Бъди здрава и весела.
С поздрави от мен.