evgeniagenka (Генка Богданова)
421 814
6 jun 2010, 23:35

Апокалипсис 

  Poesía
766 0 10

I. Суша

Сухи са гераните в полята,
демони откраднаха водата.
Млъкнаха чешмите сладкоструйни.
Кротнаха се и реките буйни.
Моли се земята с устни сухи,
ала Бог и облаците - глухи.
Слънцето в небето пълновластно
сипе жар и гледа безучастно.
Как посърнаха ливади и поляни.
Вехнат плодовете необрани.
Премаляла в маранята знойна,
онемя онази птица пойна,
дето с песни славеше нивята.
Лумнаха пожари по земята.
Като факли пламнаха сърцата.
Тъжните стопанки не запяват.
Щурчови гъдулки не отпяват.
Суша е! Надеждите ни - смазани!
За тежък грях ли, Боже, сме наказани?
Може би за сушата в сърцата?
За вина огромна към земята?
Или че сме хладни и себични
и към чужди болки - безразлични?

 

 II. Жажда

 

От жаждата земята се пропука.
Отдавна не запява и капчукът.
Вдън земята извори се крият,
тъмни сили свежестта им пият.
Скитат нейде ветровете бели,
а от мъка - с устни посивели
и с души, прелели от тревога -
хората се молят пак на Бога:
- Боже, не наляха клас житата,
без росица клюмнаха цветята.

Няма облаче в небето ясно -
всичко е на сушата подвластно.
Сухи са и коритата речни.
Няма и потоци бързотечни.
В мрежа огнена и маранята
в плен държи горите и полята.
Глътка отдих дай ни, мили Боже!
Стига ни наказва и тревожи!
Виж, селякът със сълзи полива
ялов труд и неродила нива!

 

 III. Пламъци

Бог ли разгневихме в небесата?
Демони ли властват над земята?
Или тези мъки и тревоги
са за хората поличби строги?
Пламъци пожънаха полята.
Пепел е реколтата богата.
Незаситили се със житата,
пламъците грабнаха селата.
Лумнаха пожари в градовете.
Като клада равнината свети.
Писнаха уплашени децата.
Свиха се от ужас ням сърцата.
С изкривени, обгорени пръсти,
старец плаче тихо и се кръсти
пред догаряща в жарта икона -
Младенецът с благата Мадона.
Ужасена, страшна, побеляла,
в огъня се взира онемяла
млада майка с рожбица бездомна.
Къщата им - в кладата огромна!
Овъглена люлка се чернее,
мъртва птица в нея се люлее.
Гледка страшна, тягостна, зловеща!
А небето, Боже, се не сеща
да прогони със сълзи дъждовни
пламъците алчни и греховни!



© Генка Богданова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Пак съм при теб!!!Пишеш все по -хубаво!Поздравления и шестичка!
  • Благодаря ти, Арихо! Ценя твоето мнение.Благодаря ти, че следиш моите стихове.
  • Не за първи път се възхищавам на прекрасните ти стихове! Поздравявам те и ти пожелавам дъжд от благодат и вдъхновение!
  • Благодаря ви, Ронда, Краси, Никол! Дано никога да не се повтярят апокалипсиса от 2000 година, тревогите и ужаса ,свързани с него!
  • много хубаво, образно и силно въздействащо...6!
  • Въздействащо! Ожаднях. Съпреживях!
    Поздравления за стиха!
  • Преживях го! Поздрав!!!
  • Привет,приятели! Радвам се, че отново сте гостували на моята страничка. Благодаря ви, че следите и оценявате моите творби!
    Много сте мили и щедри. За мен най - голямото удовлетворение е да зная,че стиховете ми са докоснали нечия чувствителна душа!
    Лека нощ !
  • Думите ми са слаби...
  • Невероятна образност!
    Изключително силен, покъртителен стих!!!
Propuestas
: ??:??