Jun 6, 2010, 11:35 PM

Апокалипсис

  Poetry
912 0 10

I. Суша

Сухи са гераните в полята,
демони откраднаха водата.
Млъкнаха чешмите сладкоструйни.
Кротнаха се и реките буйни.
Моли се земята с устни сухи,
ала Бог и облаците - глухи.
Слънцето в небето пълновластно
сипе жар и гледа безучастно.
Как посърнаха ливади и поляни.
Вехнат плодовете необрани.
Премаляла в маранята знойна,
онемя онази птица пойна,
дето с песни славеше нивята.
Лумнаха пожари по земята.
Като факли пламнаха сърцата.
Тъжните стопанки не запяват.
Щурчови гъдулки не отпяват.
Суша е! Надеждите ни - смазани!
За тежък грях ли, Боже, сме наказани?
Може би за сушата в сърцата?
За вина огромна към земята?
Или че сме хладни и себични
и към чужди болки - безразлични?

 

 II. Жажда

 

От жаждата земята се пропука.
Отдавна не запява и капчукът.
Вдън земята извори се крият,
тъмни сили свежестта им пият.
Скитат нейде ветровете бели,
а от мъка - с устни посивели
и с души, прелели от тревога -
хората се молят пак на Бога:
- Боже, не наляха клас житата,
без росица клюмнаха цветята.

Няма облаче в небето ясно -
всичко е на сушата подвластно.
Сухи са и коритата речни.
Няма и потоци бързотечни.
В мрежа огнена и маранята
в плен държи горите и полята.
Глътка отдих дай ни, мили Боже!
Стига ни наказва и тревожи!
Виж, селякът със сълзи полива
ялов труд и неродила нива!

 

 III. Пламъци

Бог ли разгневихме в небесата?
Демони ли властват над земята?
Или тези мъки и тревоги
са за хората поличби строги?
Пламъци пожънаха полята.
Пепел е реколтата богата.
Незаситили се със житата,
пламъците грабнаха селата.
Лумнаха пожари в градовете.
Като клада равнината свети.
Писнаха уплашени децата.
Свиха се от ужас ням сърцата.
С изкривени, обгорени пръсти,
старец плаче тихо и се кръсти
пред догаряща в жарта икона -
Младенецът с благата Мадона.
Ужасена, страшна, побеляла,
в огъня се взира онемяла
млада майка с рожбица бездомна.
Къщата им - в кладата огромна!
Овъглена люлка се чернее,
мъртва птица в нея се люлее.
Гледка страшна, тягостна, зловеща!
А небето, Боже, се не сеща
да прогони със сълзи дъждовни
пламъците алчни и греховни!



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Генка Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Пак съм при теб!!!Пишеш все по -хубаво!Поздравления и шестичка!
  • Благодаря ти, Арихо! Ценя твоето мнение.Благодаря ти, че следиш моите стихове.
  • Не за първи път се възхищавам на прекрасните ти стихове! Поздравявам те и ти пожелавам дъжд от благодат и вдъхновение!
  • Благодаря ви, Ронда, Краси, Никол! Дано никога да не се повтярят апокалипсиса от 2000 година, тревогите и ужаса ,свързани с него!
  • много хубаво, образно и силно въздействащо...6!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...