16 dic 2023, 12:31

Апокалипсис по български

  Poesía » Otra
457 0 0

Преди да стане мразовита,

сурова зимата, със сняг,

управниците ни запита:

– Защо не сте готови пак?

 

–  Със снегорини и фадроми

очакваме те всеки ден. –

отвръщат нашите барони –

Ще те посрещнем без проблем.

 

Усети, че я лъжат тука.

Намръщи се и заваля.

Със мокър, тежък сняг затрупа

шосета, градове, села…

 

Задуха после силен вятър,

пречупи клони и стъбла.

Проводниците запращяха.

Щом скъсаха се, токът спря.

 

И от лицето на Земята

страната скри се през нощта.

Тук-там със крушка от колата

или със свещ мъждука тя.

 

Народът ни разглезен, свикнал

със климатици на комфорт,

да пали печка е отвикнал.

Навлечен мръзне, псува в хор.

 

Картината за да е пълна,

добавям тези редове:

Без ток животът ни се върна

далеч назад, със век поне.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Дунеловски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...