Dec 16, 2023, 12:31 PM

Апокалипсис по български

  Poetry » Other
446 0 0

Преди да стане мразовита,

сурова зимата, със сняг,

управниците ни запита:

– Защо не сте готови пак?

 

–  Със снегорини и фадроми

очакваме те всеки ден. –

отвръщат нашите барони –

Ще те посрещнем без проблем.

 

Усети, че я лъжат тука.

Намръщи се и заваля.

Със мокър, тежък сняг затрупа

шосета, градове, села…

 

Задуха после силен вятър,

пречупи клони и стъбла.

Проводниците запращяха.

Щом скъсаха се, токът спря.

 

И от лицето на Земята

страната скри се през нощта.

Тук-там със крушка от колата

или със свещ мъждука тя.

 

Народът ни разглезен, свикнал

със климатици на комфорт,

да пали печка е отвикнал.

Навлечен мръзне, псува в хор.

 

Картината за да е пълна,

добавям тези редове:

Без ток животът ни се върна

далеч назад, със век поне.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Дунеловски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...