16.12.2023 г., 12:31

Апокалипсис по български

447 0 0

Преди да стане мразовита,

сурова зимата, със сняг,

управниците ни запита:

– Защо не сте готови пак?

 

–  Със снегорини и фадроми

очакваме те всеки ден. –

отвръщат нашите барони –

Ще те посрещнем без проблем.

 

Усети, че я лъжат тука.

Намръщи се и заваля.

Със мокър, тежък сняг затрупа

шосета, градове, села…

 

Задуха после силен вятър,

пречупи клони и стъбла.

Проводниците запращяха.

Щом скъсаха се, токът спря.

 

И от лицето на Земята

страната скри се през нощта.

Тук-там със крушка от колата

или със свещ мъждука тя.

 

Народът ни разглезен, свикнал

със климатици на комфорт,

да пали печка е отвикнал.

Навлечен мръзне, псува в хор.

 

Картината за да е пълна,

добавям тези редове:

Без ток животът ни се върна

далеч назад, със век поне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...