16 дек. 2023 г., 12:31

Апокалипсис по български

455 0 0

Преди да стане мразовита,

сурова зимата, със сняг,

управниците ни запита:

– Защо не сте готови пак?

 

–  Със снегорини и фадроми

очакваме те всеки ден. –

отвръщат нашите барони –

Ще те посрещнем без проблем.

 

Усети, че я лъжат тука.

Намръщи се и заваля.

Със мокър, тежък сняг затрупа

шосета, градове, села…

 

Задуха после силен вятър,

пречупи клони и стъбла.

Проводниците запращяха.

Щом скъсаха се, токът спря.

 

И от лицето на Земята

страната скри се през нощта.

Тук-там със крушка от колата

или със свещ мъждука тя.

 

Народът ни разглезен, свикнал

със климатици на комфорт,

да пали печка е отвикнал.

Навлечен мръзне, псува в хор.

 

Картината за да е пълна,

добавям тези редове:

Без ток животът ни се върна

далеч назад, със век поне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Дунеловски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...