24 ene 2025, 12:42

Апокалиптични рими

496 1 4

 (продължение)

 

секват фанфарите

площадът шарен е

в кръв, но все още – жив

 

като вълните са

в прилив – войниците

паника, хаос див

 

белите гларуси

черни от ярост са

огън и пара – взрив

 

навътре в сушата –

суша до гушата

пясък – от жар бодлив

 

апокалипсисът

на мяра липса е –

трупа след трýпа – труп

 

косѝ Губителят

и победители,

и победени – в кюп

 

30.12.2024

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е много за възклицания, ама нейсе...😃
  • Тук мога да кажа едно възклицаващо: Еха!👍
  • Ами аз продължавам да си измислям жанрове 😃 Това го написах, малко след като разбрах, че не печеля хайку конкурса, въпреки че идеята ми беше още след написването на "Сатанинското". Нямаше как да го публикувам тогава. после можех, но ми скапаха вдъхновението, докато го пишех, и го оставих сурово. Не мислех, че ще се върна пак към него, но снощи сънувах Силард!!! Странно беше, защото името не ми говореше нищо. Вероятно съм чела нещо мимоходом и е останало в подсъзнанието ми, което се е проявило в съня. На сутринта се поразрових в нета и намерих Лео Силард – един от бащите на атомната бомба, най-общо казано. Затова се върнах към това стихотворение, пооформих го и го качих. Ако нещо някъде избухне, да знаете – Силард е виновен, аз съм непричом 😃 😃 😃
  • Много добро! Като канонада е стихът. Всеки изстрел - в мишената.

Сатанинско хайку 🇧🇬

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
499 2

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...