Jan 24, 2025, 12:42 PM

Апокалиптични рими

494 1 4

 (продължение)

 

секват фанфарите

площадът шарен е

в кръв, но все още – жив

 

като вълните са

в прилив – войниците

паника, хаос див

 

белите гларуси

черни от ярост са

огън и пара – взрив

 

навътре в сушата –

суша до гушата

пясък – от жар бодлив

 

апокалипсисът

на мяра липса е –

трупа след трýпа – труп

 

косѝ Губителят

и победители,

и победени – в кюп

 

30.12.2024

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не е много за възклицания, ама нейсе...😃
  • Тук мога да кажа едно възклицаващо: Еха!👍
  • Ами аз продължавам да си измислям жанрове 😃 Това го написах, малко след като разбрах, че не печеля хайку конкурса, въпреки че идеята ми беше още след написването на "Сатанинското". Нямаше как да го публикувам тогава. после можех, но ми скапаха вдъхновението, докато го пишех, и го оставих сурово. Не мислех, че ще се върна пак към него, но снощи сънувах Силард!!! Странно беше, защото името не ми говореше нищо. Вероятно съм чела нещо мимоходом и е останало в подсъзнанието ми, което се е проявило в съня. На сутринта се поразрових в нета и намерих Лео Силард – един от бащите на атомната бомба, най-общо казано. Затова се върнах към това стихотворение, пооформих го и го качих. Ако нещо някъде избухне, да знаете – Силард е виновен, аз съм непричом 😃 😃 😃
  • Много добро! Като канонада е стихът. Всеки изстрел - в мишената.

Сатанинско хайку 🇧🇬

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
496 2

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...