24.01.2025 г., 12:42

Апокалиптични рими

487 1 4

 (продължение)

 

секват фанфарите

площадът шарен е

в кръв, но все още – жив

 

като вълните са

в прилив – войниците

паника, хаос див

 

белите гларуси

черни от ярост са

огън и пара – взрив

 

навътре в сушата –

суша до гушата

пясък – от жар бодлив

 

апокалипсисът

на мяра липса е –

трупа след трýпа – труп

 

косѝ Губителят

и победители,

и победени – в кюп

 

30.12.2024

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не е много за възклицания, ама нейсе...😃
  • Тук мога да кажа едно възклицаващо: Еха!👍
  • Ами аз продължавам да си измислям жанрове 😃 Това го написах, малко след като разбрах, че не печеля хайку конкурса, въпреки че идеята ми беше още след написването на "Сатанинското". Нямаше как да го публикувам тогава. после можех, но ми скапаха вдъхновението, докато го пишех, и го оставих сурово. Не мислех, че ще се върна пак към него, но снощи сънувах Силард!!! Странно беше, защото името не ми говореше нищо. Вероятно съм чела нещо мимоходом и е останало в подсъзнанието ми, което се е проявило в съня. На сутринта се поразрових в нета и намерих Лео Силард – един от бащите на атомната бомба, най-общо казано. Затова се върнах към това стихотворение, пооформих го и го качих. Ако нещо някъде избухне, да знаете – Силард е виновен, аз съм непричом 😃 😃 😃
  • Много добро! Като канонада е стихът. Всеки изстрел - в мишената.

Сатанинско хайку

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
486 2

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...