24 янв. 2025 г., 12:42

Апокалиптични рими

500 1 4

 (продължение)

 

секват фанфарите

площадът шарен е

в кръв, но все още – жив

 

като вълните са

в прилив – войниците

паника, хаос див

 

белите гларуси

черни от ярост са

огън и пара – взрив

 

навътре в сушата –

суша до гушата

пясък – от жар бодлив

 

апокалипсисът

на мяра липса е –

трупа след трýпа – труп

 

косѝ Губителят

и победители,

и победени – в кюп

 

30.12.2024

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Не е много за възклицания, ама нейсе...😃
  • Тук мога да кажа едно възклицаващо: Еха!👍
  • Ами аз продължавам да си измислям жанрове 😃 Това го написах, малко след като разбрах, че не печеля хайку конкурса, въпреки че идеята ми беше още след написването на "Сатанинското". Нямаше как да го публикувам тогава. после можех, но ми скапаха вдъхновението, докато го пишех, и го оставих сурово. Не мислех, че ще се върна пак към него, но снощи сънувах Силард!!! Странно беше, защото името не ми говореше нищо. Вероятно съм чела нещо мимоходом и е останало в подсъзнанието ми, което се е проявило в съня. На сутринта се поразрових в нета и намерих Лео Силард – един от бащите на атомната бомба, най-общо казано. Затова се върнах към това стихотворение, пооформих го и го качих. Ако нещо някъде избухне, да знаете – Силард е виновен, аз съм непричом 😃 😃 😃
  • Много добро! Като канонада е стихът. Всеки изстрел - в мишената.

Сатанинско хайку 🇧🇬

уж е на шествие,
а е в нашествие
с куп произшествия
Шестсрично хайку с шестсрично заглавие, акростих, мезостих и телестих от отделни думи.
Произведението участва в Първи национален конкурс за хайку на свободна тема в памет на София Филипова, 2024 и не спечели награда.
499 2

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...