Любовта повдигна края на полата си
и нагази в хладината на реката.
Разцелува се с водата по бедрата си
и прегърна вестовоя на зората.
Поразголи белотата на гърдите си
и подкани утринта да се събуди.
С женски пръсти се зарови във косите си
и изплете зарево от пеперуди.
Устните й зажадняха за изплакване,
че пресъхналият вятър ги гореше.
Тялото й се съблече от очакване
и презерватив за него тя не щеше.
Разтуптя се хоризонтът от вълнение
и подритна слънцето да се покаже.
То изпрати аполоново видение
с мъжки капки устните й да намаже.
© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados