9 jul 2007, 10:10

Аполонови капки 

  Poesía
888 0 19

Любовта повдигна края на полата си
и нагази в хладината на реката.
Разцелува се с водата по бедрата си
и прегърна вестовоя на зората.

Поразголи белотата на гърдите си
и подкани утринта да се събуди.
С женски пръсти се зарови във косите си
и изплете зарево от пеперуди.

Устните й зажадняха за изплакване,
че пресъхналият вятър ги гореше.
Тялото й се съблече от очакване
и презерватив за него тя не щеше.

Разтуптя се хоризонтът от вълнение
и подритна слънцето да се покаже.
То изпрати аполоново видение
с мъжки капки устните й да намаже.

© Валентин Евстатиев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??