11 may 2021, 15:33

Апостол 

  Poesía » De amor
1326 1 3

 

 

Погледнах те през стъклен похлупак,

потърсих те край спомени предишни,

в усмивката нa онзи слънчев мрак,

пред който всяка дума бе излишна.

 

Повярвах в теб след всички празни речи,

с които този свят ни деформира.

Да бъда друг така и не понечих,

но и до днес не спрях да те намирам

 

в прегръдката на мак червеноок,

във вярата, че може да е просто –

ако след време се превърнеш в Бог,

то аз ще се превърна във апостол.

© Атанас Янев Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??