Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката нa онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи,
с които този свят ни деформира.
Да бъда друг така и не понечих,
но и до днес не спрях да те намирам
в прегръдката на мак червеноок,
във вярата, че може да е просто –
ако след време се превърнеш в Бог,
то аз ще се превърна във апостол.
© Атанас Янев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
