Погледнах те през стъклен похлупак,
потърсих те край спомени предишни,
в усмивката нa онзи слънчев мрак,
пред който всяка дума бе излишна.
Повярвах в теб след всички празни речи,
с които този свят ни деформира.
Да бъда друг така и не понечих,
но и до днес не спрях да те намирам
в прегръдката на мак червеноок,
във вярата, че може да е просто –
ако след време се превърнеш в Бог,
то аз ще се превърна във апостол.
© Атанас Янев All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
