May 11, 2021, 3:33 PM

Апостол 

  Poetry » Love
1293 1 3

 

 

Погледнах те през стъклен похлупак,

потърсих те край спомени предишни,

в усмивката нa онзи слънчев мрак,

пред който всяка дума бе излишна.

 

Повярвах в теб след всички празни речи,

с които този свят ни деформира.

Да бъда друг така и не понечих,

но и до днес не спрях да те намирам

 

в прегръдката на мак червеноок,

във вярата, че може да е просто –

ако след време се превърнеш в Бог,

то аз ще се превърна във апостол.

© Атанас Янев All rights reserved.

Произведението е включено в:
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??