11 мая 2021 г., 15:33

Апостол

1.8K 1 3

 

 

Погледнах те през стъклен похлупак,

потърсих те край спомени предишни,

в усмивката нa онзи слънчев мрак,

пред който всяка дума бе излишна.

 

Повярвах в теб след всички празни речи,

с които този свят ни деформира.

Да бъда друг така и не понечих,

но и до днес не спрях да те намирам

 

в прегръдката на мак червеноок,

във вярата, че може да е просто –

ако след време се превърнеш в Бог,

то аз ще се превърна във апостол.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Атанас Янев Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...