художника (Веселин Христов) художника (Веселин Христов)
19 186
31 ene 2019, 12:12

Апотеоз на живота

  Poesía
583 2 7

         Апотеоз на живота

 

Първа глътка въздух как боли,

дробовете неистово подскачат,

че въздух няма във утробата....

дали по таз причина бебетата плачат?

 

Сълзите от тогава все са с мен.

 

За първата раздяла и за първа рожба.

Грешах и падах, ставах и се смях,

а днес когато краят ме спохожда

се питам.... Боже мой, защо живях?

Преди да ме завият с бял покров,

дочух аз шепот в тишината.

-Защото си заченат със любов!

 

Авт.Весо: 30.01.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9