художника (Веселин Христов) художника (Веселин Христов)
19 186
31 ene 2019, 12:12

Апотеоз на живота

  Poesía
589 2 7

         Апотеоз на живота

 

Първа глътка въздух как боли,

дробовете неистово подскачат,

че въздух няма във утробата....

дали по таз причина бебетата плачат?

 

Сълзите от тогава все са с мен.

 

За първата раздяла и за първа рожба.

Грешах и падах, ставах и се смях,

а днес когато краят ме спохожда

се питам.... Боже мой, защо живях?

Преди да ме завият с бял покров,

дочух аз шепот в тишината.

-Защото си заченат със любов!

 

Авт.Весо: 30.01.2019г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Веселин Христов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0