Апотеоз на живота
Апотеоз на живота
Първа глътка въздух как боли,
дробовете неистово подскачат,
че въздух няма във утробата....
дали по таз причина бебетата плачат?
Сълзите от тогава все са с мен.
За първата раздяла и за първа рожба.
Грешах и падах, ставах и се смях,
а днес когато краят ме спохожда
се питам.... Боже мой, защо живях?
Преди да ме завият с бял покров,
дочух аз шепот в тишината.
-Защото си заченат със любов!
Авт.Весо: 30.01.2019г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Христов Всички права запазени
