Апотеоз на живота

31.01.2019 г., 12:12 ч.

Поезия

422 2 7

Апотеоз на живота

Първа глътка въздух как боли,

дробовете неистово подскачат,

че въздух няма във утробата....

дали по таз причина бебетата плачат?

Сълзите от тогава все са с мен.

За първата раздяла и за първа рожба.

Грешах и падах, ставах и се смях,

а днес когато краят ме спохожда

се питам.... Боже мой, защо живях?

Преди да ме завият с бял покров,

дочух аз шепот в тишината.

-Защото си заченат със любов!

Авт.Весо: 30.01.2019г.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

художника (Веселин Христов)

2019-02-01T13:32:20+02:00

Лелеее... докато ме няма, какви коментари само. Благодаря ви хора. Това ме зарежда за нови "подвизи" и ми става едно весело на душичката.
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2019-01-31T19:58:13+02:00

Харесах!
Katriona (Кети Рашева)

2019-01-31T17:19:22+02:00

Чудесен стих, човек може само да вземе много от Вас, да се поучи!
Веси_Еси (Еси)

2019-01-31T16:20:00+02:00

Истинско и силно! Аплодисменти!
Yuri (Yuri Yovev)

2019-01-31T16:14:34+02:00

Хубаво е! Браво!
художника (Веселин Христов)

2019-01-31T14:17:23+02:00

Благодаря ти Роза. Радвам се, че се отби при мен и усети емоцията.
Роза25 (Христиана Владимирова)

2019-01-31T12:28:51+02:00

Уникално стихотворение, много чувствено. Браво, поздравления.